|
|
| Тема |
 Животът като танц... |
|
| Автор |
Hoвaroдин (такъв един...) |
|
| Публикувано | 25.07.01 19:30 |
|
|
|
С кого си на дансинга - с някого или сам? Второто е безсмислено, макар и да го има, а за първото са необходими умения: какво ще доловиш в музиката и какво ще пресъздадеш с тялото си; какво искаш да харесат в тебе, какво изграждаш с тялото си - женственост, мъжественост, нежност, агресия, гняв, страст, недоверие или доверие?... Какво можеш да изградиш и какво защити се налага да разрушиш, за да разкриеш потенциала си и да бъдеш максимално креативен - честолюбие, срам, гордост, усещане за унижение, страх?
Тук мисленето не помага, на дансинга стойност имат усещането, чувствата, интуицията, емоциите. На дансинга се живее... Всеки може да разбере за себе си как - схванато, гъвкаво, чувствено, с желание или унило, безнадеждно или с надежда - долавя се и ако участваш, и ако наблюдаваш. Редактирано от Hoвaroдин на 25.07.01 19:33.
| |
| |
| 
|
|
