С кого си на дансинга - с някого или сам? Второто е безсмислено, макар и да го има, а за първото са необходими умения: какво ще доловиш в музиката и какво ще пресъздадеш с тялото си; какво искаш да харесат в тебе, какво изграждаш с тялото си - женственост, мъжественост, нежност, агресия, гняв, страст, недоверие или доверие?... Какво можеш да изградиш и какво защити се налага да разрушиш, за да разкриеш потенциала си и да бъдеш максимално креативен - честолюбие, срам, гордост, усещане за унижение, страх?
Тук мисленето не помага, на дансинга стойност имат усещането, чувствата, интуицията, емоциите. На дансинга се живее... Всеки може да разбере за себе си как - схванато, гъвкаво, чувствено, с желание или унило, безнадеждно или с надежда - долавя се и ако участваш, и ако наблюдаваш.

Редактирано от Hoвaroдин на 25.07.01 19:33.

" Само човек с хаос в душата може да роди танцуваща звезда!"

Ницше.

---------------------------------------------------
God is REAL unless declared INTEGER!

И то не какъв да е танц, а танго...
А понякога е безмислен и довеждащ до търсен транс -рейв.
Има и танц с много хора- хора(и ръченици) ..хоро-хора..не бях усещала тази връзка досега..

Веднъж бах останала сама в една вила до морето..за една вечер..посветих я на себе си...вечеря..свещи..музика..танцувах сама..на терасата...луната..
Долу в ниското се виждаше морето..
Беше ...упоително...но пак имах чувството, че някой ме наблюдава...
Живот като на сцена..пред погледите на тълпата...
Никой артист не може да живее без публика..танцьора също..

Тангото е спасение в познатото - там естетиката е повече от пресъздаването на собственото Аз. Опитай с "Болеро" на Равел. Почти никой не познава оригиналната визия и стъпки. Там експериментираш със себе си, защото се хвърляш в непознатото. В "Болеро" има от всичко - тишина на музиката, градация, постепенно нарастване на напрежението, нежност, тъга, ярост, радост и отчаяние. Чрез ритъма човек може да пресъздаде собственото си светоусещане - не съм виждал някой да повтори това, което е изтанцувал друг /освен ако не познава оригинала, което е равно на 1%/. Точно чрез "Болеро" Куросава беше пресъздал във филма си "Вратата Рашомон" четири-пет гледни точки на всеки от участниците в една трагедия - коренно различни и противоположни.

Животът е танц...наистина,колко очарователно!!!
Но всичко зависи от музиката...Нали!?
Ако е агресивна -агресивен е танца ти!
Ако е нежна - нежен си и самия ти...
Ако е класика някаква -Гордо изправяш глава,не не танцуваш,само слушаш,но пок се отдаваш...на музиката имам предвид.
Ако е джаз - можеш направо да импровизирааш,да ти е хубаво,да се сливаш с ритъма/всъщност обичаш ли джаз?/
Ако е...о мили Боже,да не ги изброявам,че май много са,но...
Най - важното е да участваш,да си там и да бъдеш наистина ТИ...

С усмивка!
Далила

Танцувална чалга де. Ето я темата: психология, танц, живот...

А,не!!!Давай да се разберем!!!
Чалгата ще си я слушаш и ще си я танцуваш сам!
Аз отказвам!!!
Немога бе,човек!Не ми идва отвътре...`що да се мъча!?

Айде давай,слушай си чалгата,`де да знам,може пък да ти е добре???

С усмивка отново!
Далила

It takes two to tango...

Аз говорех за стилове..за форми на изразяване..ти ми предлагаш отделни парченца музика..
Но щом поде темата.."Болеро" е невероятно изживяване..и силно еротично..ако не си я използвал тази музика за фон..то аз те съветвам...

Нали няма да говорим за стилове в музиката...говорим за танц...

танцът се учи
танцът е изкуство
танцът е интуиция
танцът е усещане
танцът е споделяне
сигурно това е животът

(но танцът почти винаги е красив или поне носи положителни емоции)