1. Наблюдава се едно сближаване на Изток и Запад:
В "белите" европейски страни, висшистите стават все повече, докато в България добрите специалисти постепенно заместват борчетата от времето на Лукчо Луканов. В същото време, старото боготворение на дипломите вече не е чак толкова популярно.
2. В страните от бившия соцлагер има повече зубрачи. Исках да кажа, че са по-образовани от хората отвъд Железната завеса/Шенгенската завеса/"Завесата на колбасите". Има разлика и по отношение на КИ, но тя е само няколко процента.
3. Англичаните са сред най-простите европейци. Един от тях ми разправяше, как е преподавал в "Vocational College" (нещо като техникум): 8 седмици хлапетата учили, какво значи "трансформатор" (Анима, къде си?), и то нищо по-сложно от v1/v2 = n1/n2 = i2/i1.
На изпита...всички се провалиха. Втори път получиха точно същите задачи. И пак бяха скъсани. В отчаянието си, техният преподавател им показваше решенията на задачите преди изпита. Но за трети път не се получи.
На Острова се намира и един "Network Engineer", който се чуди защо в една програма може да се пише "a = a + 2". Разликата между присвояване и равенство му се струваше твърде абстрактна. Ужас! УЖАААС!!!
4. Въпросът за връзката между образование и доход в различните страни е по-сложен. Нали си в Англия, защото информатиците имат по-добри перспективи там? Баща ми ми е разказвал следния виц:
Срещат се един турчин и един българин. Българинът се хвали, че в НРБ имало 95% грамотни, докато в Турция било обратно: 95% неграмотни и 5% грамотни. Турчинът му отговорил: "Да, така е, но у нас управляват петте процента грамотни, а у вас - петте процента неграмотни!"
Изобщо не съм впечатлен от интелектуалните възможниости на строителите на капитализма в БГ. Дистрибутор на автомобили значи? Имах удоволствието да бъда влюбен в една селянка, която си е купила местенце в УНСС. Тя се вълнува от мъжкия "интелект". И понеже хем е чела книжлета за позитивното мислене, хем е без кола, тя си внушаваше, че е влюбена в най-слабия ученик на селото, защото той е тъпото синче на местния партиен секретар (или шеф на комсомола) и търгува с таратайки десета употреба. Естествено, този бизнес не е много доходен (особено в един "град" с 40% безработица), и по Софията тя вече обслужва спортисти, забогатели от приватизацията.
5. Започването на собствен бизнес изисква някакво начално финансиране, нещо което е трудно достъпно в БГ.
|