Прави ми впечатление едно друго нещо освен психологията му. В България, (нация техническа), хората се стремят към преследване на "високо образователни" титли - доктори, доценти, професори... Учат, учат, учат... Учат, за да учат после пак същото навън. Кандидатстват и ги приемат. И се измъкват от страната, намират хляб другаде.
Тука на запад какво става? - хората имат среден и малък бизнес. Наследяват семейния бизнес веднага след училище, или след колеж. Ама това университети... е, има и такива, разбира се. Но болшинството от "средната" класа, т.нар. "middle class", (с гордост се числят към нея защото жизнения стандарт е висок), поемат семейния бизнес, или започват свой. И въпреки, че нямат висше, имат акъл за бизнес... в кръвта им е, бизнесмени се раждат. Ама не мошеници, просто бизнес.
С една дума - тук хората са money-oriented. Парите идват от бизнеса. Много хора не губят време и години в образование. Затова като се каже, че си завършил университет, ехеее, това е голяма работа за тях. Може да нямат висше образование, ама по- ги кефи да имат пари, да инвестират по борсите и в имоти, и ... бе пари правят хората и не се шегуват.
После - икономиката. Значи в България няма добре развита икономика, затова всеки гледа да учи, после да иде в чужбина и да си търси работа.
А какво остава за самата България?
|