Мила Ви!

Позволи да се обърна така към тебе, тъй като чувствам твоята близост. Не вярвай на хора, които маскират екзистенциалната си нищета /Позволете отново да използвам понятието/ зад маската на борци за справедливи отношения. Това е една от чертите на оралния тип характери - т.е. недоносените или недокърмените бебета, обзети от жажда за словесна изява. Впрочем съня - колкото и да се срамувам от публичните си изводи - издава същността на тоя зимен субект, който се прави на Сен Жуст. Т.е. на който му паднало ченето и после заблуждавал другите с фъфленето си, уж че е на чужди езици. Защото оралните травми рефлектират точно в патологии около устата и гърлото - боже, колко ми е трудно да го кажа. Освен това падащите ченета говорят и за тип личност, които в психопатологията са известни като "церебротонични", които винаги се опитват да скрият бъркотията в устатите си пътешествия по издутите пространства, за които ставаше дума отначало зад девиза "Пръв сред равни!". Те също мимикрират зад маски на интелектуална справедливост, отвъд която понякога лъсват зъбните особености на Марат и Робеспиер. Разбирам революционния нюанс на поверения ви клуб, но не допускайте девизите за "справедливост" и за първенство сред равните да ви подведат относно същността на-зъбно-зимната гилотинираща същност, на която стана жертва и Йозеф К., от романа "Процесът" на Франц Кафка.
Ех, казах го най-после и ми олекна.
ПП Във връзка с предложенията ми за материално стимулиране, възможно ли е да осигурите един-два екземпляра и на въпросния роман. Вярвам в твоята доброта, в срамежливостта ти, към която се чувствам съпричастен и с която не бива да позволяваш никой да злоупотребява.

С любов: Е!