Мила Ви,

Съжалявам, че видя подигравка в чистите ми помисли. Не знам как да те накарам да повярваш в тях. Явно си уморена, оскърбена и разочарована от деня си или от нещо друго, за да ми припишеш подобно издевателство, прости ми за израза. Ако в клуба наистина те довеждат до скръб и разочарование, трябва да се измисли нещо и вероятно този негодник НГ, е прав да иска харта, в която да фигурира и точка за опазване честта на модератора. Защото той е наш... И тъй като наоколо продължава да витае апокалиптичното безумие от видението на Исая, аз твърдо - въпреки срамежливостта си - ще издигна глас в твоя защита и ще подкрепя хартата. Защото ти грешиш в едно, мила Ви. На тоя свят няма равенство, дори да има, то е условно, обикновено в рамките на някакъв документ. Според една от теориите на комуникациите, връзките между равни са симетрични, статични, т.е. без докосване - като в семействата, обединени само от телевизора или от детето. Те са разпадащи се. В истинските, допълващите се връзки съществуват власт и подчинение, горе и долу, които във всеки миг могат да бъдат взаимозаменяеми, релативстични. В единия ден аз съм безпомощен и ти ме дърпаш нагоре, за да не ми се изчервяват бузите, в следващия момент ти имаш нужда от помощ и приемаш смяната на йерархията. Само така има развитие, симетрията обикновено е застиналост на отношенията. Виж, ако само един индивид реши да бъде отгоре, да властва /както става понякога и в поверения ви клуб, но ме е срам да говоря/, това говори за висока степен на невротизъм. Не ме забравяй и винаги, когато имаш нужда от скромната ми помощ, ще съм твой.


С любов:Е!

ПП Преди минути само пуснах това писмо по погрешка на един неприятен за мен зимен субект. Но всичко, всичко, наистина всичко в него е предназначено за тебе.