Моля те, помогни ми да се оправя в един от меридианите на моя срам, в твърдите обятия на който ме напъха релационният терен на моята участ. Ти си била досега добра към мен и надявам се, мога да разчитам на котешките ти лапички, към които хищно протяга гадните си ръце тоя Новагадин, чиято огърлица се състои само от нанизани рула тоалетна хартия. Защото отвъд смокиновото листо на моите думи плахо те поглежда едно чисто същество, което си признава, че беше щастливо, когато стройната ти котешка снага му мина път. Не вервай в тоя апокалипсис на "За!" и Против", който се разиграва в поверения ти клуб и от който наднича екзистенциална нищета. В живота няма за и против, в живота няма политика, животът е дълъг неврон, чиито аксони отвеждат до чистотата на моите помисли към теб.

С любов: Е!