В подхода към нашия обект, надявам се, че единственото оценъчно понятие, което ще използваме, ще е "бездарност", а всичко останало ще изследваме, без категориите "добро" или "зло", защото така обектът ще ни се изплъзне.

Първо трябва да дефинираме понятието. Бездарният гъз е този, който е или плосък или дебел и нагънат, или е пъпчив, или е неумит. Това не е нито добро, нито лошо, то просто е. А че в тази част от човешката морфология рефлектира определена психологическа структура, която е направила гъза такъв, какъвто е, е друга тема, която в момента не е актуална.

А другото, да се разхождаш по бездарен гъз, означава липса на естетически критерий, лоша проверка на реарността, която води до безразборност при избора на пътеките. Означава недобро, базирано на двусмислени идеосинкразии преминаване през територии, които не са обеззаразени, т.е. потенциално опасни... По друг начин, философски погледнато, такова пътуване, означава, тази част от тялото да не е "нещото за тебе", с което ти ще си в определана форма на взаимоотношения и което което ще го превърне в психологическа реалност, а "нещо, останало за самото себе си" - непознато, непридобиро подходящите за психологическа връзка форми, т.е. бездарно и безлично. Само сталкерите на братя Стругацки се разхождат по такива места, но от тях, докорлкото си спомням едноименния филм на Тарковски и повестта "Пикник край пътя" май само един оцеля...

А Хартата ще рагламентира само правата на участниците в клуба и свободата на формите, в които ще се осъществяват техните взаимоотношения. В нея и за горепосочените пътешекственици ще има място и няма да съществуват табута. Защото всяко табу е като амеба, подложена на електрическо напрежение - разделя се закономерно на още две. Запитайте себе си дали тук това вече не се случва?

Апропо, и в други клубове са си трили отговорите към мен и това не ме е притеснявало. Напротив, носило ми е удоволствие да наблюдавам човешкия страх - от изказано мнения, от грешки и пр. Но просто обичам публично да изразявам това си задоволство. Защото съм си такъв един...

Винаги с почит: Новагодин