Мисля , че те разбирам! Понякога е по-важно човек да получи съчувствие , дори и да не може да му се помогне. Но когато те чета си мисля за две неща, които съм си повтаряла неведнъж на мен самата:
1. Всеки може да даде само това, което има.
Ако човек не е щастлив вътрешно, не може да е щастлив с никого.

2. Понеже отхвърляш темата за семейството - мисля си, че при теб това е отдавна - отчаяно да търсиш топлина и разбиране - защо? Била си лишена от това ли? Преградите ги слагаш ти самата - за да не те наранят. Искаш да повярваш в някого за да махнеш преградата. Да вземеш от него преди да дадеш и се чувстваш изсушена отвътре. Важи ли за теб онази приказка "Погледни ме с едно око, за да те погледна и с двете..."
Повярвай ми човек цял живот търси компенсации!
Ако в даден период си била ощетена, нищо не може да компенсира това по същия начин, така мисля аз и никого не ангажирам с мнението си.
Извини ме ако съм ти приписала нещо неприсъщо ти!

С най-добри чувства!