Първо - извинете ме за "Летящата", но беше само опит, няма да се сменям повече... Аз съм си. Вчера нямах време, днес ви пиша.

За промяна у мен - не смятам да се променям, просто исках да зная аз ли съм причината нещата да стоят така. Може би ще се примиря, може би ще продължа да чакам, не знам. Мисля, че "Помагаш им, без да са те помолили..." е вярно за мен. Казвали са ми и че съм роден психолог...(?!?) Често разбирам без да ми кажат какво им е, какво трябва да направя... Но пък не съм си позволявала да се намесвам без да искат помощта ми, просто ако усетя проблем, питам. Мислиш ли, че от такова разбиране другите ги боли? Спомням си непозната жена в един тролей - плачеше, аз й подадох кърпичка, тя се облегна на рамото ми и седяхме прегърнати, нищо не продумахме. Когато тя стана, за да слезе, аз се почувствах щастлива, защото тя се усмихна... Не мисля, че й причиних болка с разбирането си.
Искам МЕН от разбиране да ме боли!!!!

Ех...