Това е каквото четох онзи ден в Cosmopolitan. Дамите, които имат успех в работата си, в обществото, които са независими и го демонстрират с поведението си, по някакъв начин с езика на тялото си казват "Нямам нужда от никой, достатъчна съм си". Този "сигнал" който излъчват, не им позволява да бъдат приближени от хора, които всъщност ги харесват, особено мъже, и които искат да ги приближат, но биват разубедени, подсъзнателно приемайки "сигнала".
Не очаквай хората да ги е грижа. За съжаление, такава "стратегия" е по-добра, отколкото да очакваш, че "приятел в нужда се познава" и да се разочароваш. И пак за съжаление, колкото повече не очакваш и колкото по-независима ставаш, толкова по-голям е шансът да го излъчваш, и хората да мислят, че нямаш нужда от тях. Но по-добре ли е да бъдеш уязвима? Аз се сблъсках с неохотата на хората да разбират и да съчувстват. Сега умишлено се опитвам да не привличам, и ми е добре. Повярвах в себе си, достатъчна съм си. Исках го и успях, не беше лесно. Умишлено постигнах това, което в момента те тормози, защото го желаех. Не искам да съм зависима от никой. От човек, който не може без близостта на близките и приятелите, се превърнах в независима. Това не означава самота, а означава да разчиташ само на себе си. И ако поведението ми не привлича, това е умишлено постигнато качество, защото преди привличах И хора, които ме уморяваха и постоянно искаха неща от мен. Всъщност, мисля, че още има да работя над въпроса... още малко, и съвсем никой и нищо няма да ми трябва.