"Отричането не е начин да покажеш, че разбираш нещо, а напротив, доказваш неразбирането си. "

Първо на първо - това какво разбираш и какво не, няма нищо общо с това кое е всъщност вярно. Второ - нищо не ти пречи да отричаш нещо, което си разбрал. И трето - ако приведеш доводи в отрицанието си на нещо, това значи че имаш причини да го отричаш.

"позитивното, не е развитие, а светлината, която огрява нещата около нас и ни помага да ги приемем такива, каквито са, защото можем да ги видим"

Това, че виждаме нещо не означава, че го приемаме такова, каквото е. За голямо мое съжаление, възприятията на хората са свързани всякога с емоциите.

"Докато негативизма е тъмнина, която прави илюзията още по-голяма и ни ни тласка към субективизма. "

Както негативизмът, така и позитивния възглед са по същество илюзорни. С други думи те са изпъстрени с емоционални краски. А именно емоцията носи всякога субективизъм.

"Позитивизма е най-добрата среда в която можем да се развиваме. "

За това, което аз наричам развитие, всички среди са с равен потенциал.

"Като премахва страха, който е причина за нежеланието да се довериш на своето безсъзнателно, дисоциацията и ниска поносимост към неприятното."

Именно позитивизма се ражда от ниската поносимост към неприятното.

"А това както знаем, са най-големите спънки по пътя на себеразвитието и себереализацията."

А що е "себереализация"? Лицемерен мотив ли долавям? Такова обективно понятие не може да има. Понеже реализация не се ПОСТИГА, тя си е даденост. Никой не може по свое желание да не се реализира. Но повече от ясно е, че говориш за нещо друго. Сещам се аз за какво говориш, ама не ми харесва. Стремежа, да бъдеш одобряван от други хора всякога е от глупост и води към глупост.

И аз го проявявам естествено - човек съм. Но го мразя в себе си.

I can touch. I can feel. I ask myself 'What is real?'.