Къде писах за "ВЯРНО"? Няма такова нещо, като ВЯРНО и НЕВЯРНО. Има РАЗБИРАНЕ и НЕРАЗБИРАНЕ.
Ако си разбрал нещо, няма как да го отречеш. Можеш да го приемеш или не, но не можеш да го отричаш.
Това че убийството съществува, не те прави убиец, но и ти ако не си убиец, това не премахва убийството като съществуващо и не можеш да го отричаш.
"Това, че виждаме нещо не означава, че го приемаме такова, каквото е. За голямо мое съжаление, възприятията на хората са свързани всякога с емоциите. "
Емоцията е ключа към безсъзнателното ни. Разбира се, че възприемането ще е свързано с емоция. Друг е въпроса дали познаваме езика на емоцията си
Ти мислиш ли, че можеш да възприемаш нещата каквито са? И според кой? Кой решава какво е даденото нещо?
"Както негативизмът, така и позитивния възглед са по същество илюзорни. С други думи те са изпъстрени с емоционални краски. А именно емоцията носи всякога субективизъм. "
Едното е приемане, а другото отричане. Да отричаш съществуващото води до душевни заболявания, а приемането ги лекува. Ти прецени, коя илюзия е по-добра.
"За това, което аз наричам развитие, всички среди са с равен потенциал."
Плюеш субективизма, но ни заливаш с такъв постоянно.
Ти няма да откриеш топлата вода, можеш да бъдеш сигурен. Не за друго, а защото тя вече е открита
"Именно позитивизма се ражда от ниската поносимост към неприятното."
Как свързваш неща като "апатичност, ниска самодисциплина, безпомощност, безнадежност, фокусиране върху краткосрочния дискомфорт, самосъжаление" с неща като радост, усмивка, лекота, щастие, ентусиазъм?
Когато не разбираш едно понятие, не му лепи познати и неверни обяснения за него, а вземи и прочети преди да се мъчиш да си всезнайко.
Себереализацията, зависи изцяло от човека, за това е СЕБЕреализация. И поради факта, че живеем в общество, което от малки ни повтаря какви сме и ни е запълнило главите с какви ли не готови твърдения, ние много трудно, а за някой и невъзможно да се СЕБЕреализират.
Колко хора могат да отговорят веднага на въпроса:"Кой си ти самият?". Без да се идентифицират с придобитото, като знания, професия, вещи и т.н.?
"Стремежа, да бъдеш одобряван от други хора всякога е от глупост и води към глупост. "
Това за което говориш е породено от страх и няма нищо общо с позитивизма, а още по-малко със себереализацията. С което показваш, че спориш за неща, които не разбираш изобщо. Все едно аз да споря с ядрен физик Смяташ ли, че това те прави по-умен и ти помага да се развиваш? Или те прави кон с капаци? Което пък те лишава от обективизма, за който така ревностно ни обясняваш
Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса !!!
|