|
Тема |
Re: Още една мисъл [re: Бeзcъннa] |
|
Автор |
Ariella () |
|
Публикувано | 23.11.01 03:29 |
|
|
извинявай, че така се намес(т)вам по средата...но там, където прочетох за тези, които се мразят и първи се притичат на помощ в нужда..хареса ми..мисля че това става , когато имаш достоен враг..на твоето ниво..и искаш да си го запазиш..защото врага често ни мотивира за растеж повече и от приятеля..той е дразнител, който не ни дава да се "залежим" духовно..и така растем..за да го догоним, да сме на неговото ниво..и дълбоко в себе си как да не изпитваш признателност към човека, който те подстрекава към стремеж и растеж??но ако си простите и си стиснете ръцете- всичко ще се обезмисли..от изключителен враг той ще стане посредствен приятел..защото не е в това ролята му..няма да си е на мястото...
и ми хрумва нещо, което прилича на един текст от библията:
ако ние се грижим за приятелите си, колко повече трябва да се грижим за достойните си врагове??/в същия стил е, но с друг смисъл/
|
| |
|
|
|