понякога се изкушавам да
Това не е много спортсменско, нали знаеш, като наливаш на едно място, от другаде се губи.
Да ти разкажа един случай на инстант карма, за тези които вярват в кармата, което се случи за мах половин час
Това лято, на Съни, по едно време имах голяма нужда от спокойствие и тишина, затова си взех чантичката и тръгнах по задните улички. Намерих някакво заведение без нито един клиент и без музика и си викам, тук ще седна. Дойде сервитьорка, поръчах някаква супа и нещо друго и се занимавах с мойте си неща. Викам сметката и идва някакъв младеж и ми носи сметка само за супата. Викам, младеж, има и още неша(тези неща бяха около 5 лева). Донесе нова сметка за остатъка, около 15 лева, фалшива разбира се, нищо не казах, платих, даже бакшиш му оставих, че ми стана жал.
И се прибирам в хотела си, сядам на бара на басейна да пийна едно кафе или фрапе(не помня точно) и изведнъж, едното момиченце барманка стоварва една кутия с пица пред мен. Това вика е за теб. И аз, ма как така, бе сладуранке, ми така вика, за теб е. Тая пица, да я купиш там е поне 25 лева. Та, въздаде ми Вселената. И то двойно, може би тройно.
|