|
разбирам,
но не и противоречието, което го има почти всеки от нас
на думи:
... всеки си има друга гледна точка и тя даже и много полезна за останалите защото помага да се видят нещата от друг зрителен ъгъл
но като цяло всеки си е запечатал куп предразсъдъци и етикети в главата
виж сам как си определил себе си в 50% от писанията си "аз съм такъв, такъв...", обосновавайки се защо и как във времето се е стигнало до това твое аз, така и за другите останалите 50% "те са еди какви са и нямат право да ги възприемам по друг начин"
това показва закостенялост на мисленето и оставането някъде преди години (които ти цитираш)
все едно да ти кажа, че в детската градина ме щипеха другите деца с някакъв садизъм и им беше готино, че никога не се оплаквам, нито разревавам и вечно бях в синини, значи хората са садистични щипалки и нямат право да са друго
дай шанс и на самия себе си да бъдеш и друг, това исках да ти кажа, а и на другите хора, защото всеки е различен дори сам по себе си във времето, а не константа независимо от времето и обстоятелствата
мен би ме учудило да видя в теб чувство за хумор
но все пак допускам, че имаш такова
понякога ми напомняш на човек, от който искат да обясни решението на математическа задача на 10 реда, от седмия ред надолу. а ти почваш от първия се прави това и това, на втори еди какво си и т.н. все едно не можеш да почнеш от там, докъдето е ясно решението.
при теб отговорите задължително започват с година и следва хронология на събития, които са предопределили последващите ти разсъждения. но не пропускаш ли нещо в такава последователност... изглежда подредено, но дали е близо до верния отговор...
има и такива хора, като ги прекъснеш, като разказват нещо, пак започват отначало, защото всичко в този своеобразен разказ са го подредили, нарекли, обосновали, че не дават да звучи по друг начин и искат да бъде възприет по определен начин, както ти много държиш твоите доводи и така както си подредил хронологично нещата във времето да е винаги такова, каквото си възприел ти, че е.
колкото и да мисли човек, че житейският му опит е достатъчно всеобхватен, че да е наясно и да има категорично мнение, често животът, съответно хората, поднасят неочакваности
често в подредените ти по хронология отговори се стига до изводи, но няма път напред. пример: българките са еди какви си, затова не общувам с тях. хоп, затворена тази пътека... леко мръдни от тази крайност, затова ти казах, че няма как да си опознал всички...
по този начин не отнемаш тяхната индивидуалност, всяка си е някаква независимо от това ти какво мислиш за нея. т.е. изводите ти са крайни и те правят невиждащ занапред
по-скоро си запази вариант: до тук съм видял, че хората са такива и такива, НО нека видя в момента и в бъдеще какви ще са
|
Re: Има ли [re: FlLERO99]
