Благодаря за въпросите :) Но ми се струва, че се въртим в омагьосан кръг.

Не знам дали бих могла да го опиша по-простичко от това:
За да има промяна, новите убеждения трябва да заемат мястото на старите на подсъзнателно ниво. Дали промяната ще е за добро или не, зависи от качеството на новите убеждения. Всяко убеждение носи своето добро послание, но и ограничение. Затова е нужно да се огледа от всички страни.
Поради естеството на човешкия ум, за повечето хора е трудно да правят това сами. Затова съществуват професии като когнитивно-поведенчески терапевт, съветник, консултант, коуч. Те задължително минават през процеси "изправящи" мисленето им. Щото когнитивните изкривявания се вкореняват още в детството и околната среда ги подхранва.

Психичното здраве не е равнозначно на отсъствие на психична болест. Липсата на психична болест е просто липса на психична болест.

Има една книга: "Да поставиш дявола на колене" - писането на проза като занаят и живот. Представлява сборник есета за писането от писатели за писатели.
Та, в "Сън, памет, история и възстановяването на наратива" Карън Бренън казва следното:
"Паметта според Бергсон заема пространството между съзнанието и тялото. Тя дава на тялото съзнание и на съзнанието тяло. Без нея няма качество на живота - тоест тя прави възможни наративите, които придвижват живота ни към следващото събитие. Ако събитието не е следващо, то губи нещо от плътността - изолирано и несвързано с някаква история, то става безсмислено, дори абсурдно. От биологична и неврологична гледна точка ние сме създания, които имат нужда от контекст, от наратив...
Самата природа на дейността на неврона е наративна... Предаваната от всеки неврон информация се натрупва по сложна верига от неврони и произвежда мисъл, тоест съответстващо на информацията действие в съзнанието тяло. Ако нещо се обърка в информацията, която преминава от един неврон в друг - паметта също ще се измени или блокира на най-фундаментално биологично равнище...
Ние сме програмирани за наратив. Бих казала, че той е целта на паметта, а не просто нейна последица... Както знаем от Фройд, важна е самата репрезентация, съчленена от всякакви фрагменти и превърната в разказ, който ако сме проницателни - изважда на показ нашите несъзнавани желания...
Дори само интерпретацията на сънищата показва желанието ни да осмислим фрагментарно, да го вплетем в някаква лична или обществена история... Това ме кара да мисля, че измислените истории, които наричаме наратив и памет, са част от самата ни същност...
Наративът е упражнение на паметта и забравянето. Така трупаме опит и развиваме въображението си."

Ох, уморих се. А и имам работа.

ПП. Ся, който е любопитен да навлезе в по-дълбоки води да прочете "Изграждане на съзнателния мозък" на Антонио Дамазио, "Какво радва мозъка ви и защо трябва да правите обратното" на Дисалво. И като имаме някакъв общ фундамент, може да продължим темата по същество.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите