Представи си човек, който е неразбран и отхвърлен. Той много се е надявал да срещне разбиране. Но не се е получило.
Възможно е споменът за случилото се да бъде изтласкан. Човекът не си спомня мястото на срещата, името на този, който го е отхвърлил, разговорите... Чрез изтласкването страданието от отхвърлянето може да бъде избегнато. Това е защитна реакция. Човекът разказва история за живота си, която е лъжлива, но това го спасява от болката.
Представи си, че въпреки забравата, в подсъзнанието на човека остава страхът от неразбиране и това му създава трудности в общуването. Тогава човекът ползва други защитни механизми.
Представи си как човекът попада в ситуация, която схваща като заплашителна - тя може и да не е такава. Но той може да се опита да избяга(защитен механизъм), за да се спаси от отхвърляне, унижение, излагане.
Вместо да избяга от ситуацията, човекът може да избяга в света на фантазиите, където е приет и обичан.
Фантазирането е друг защитен механизъм, който спасява Аза от тревожността и скуката, но може да създаде пропаст между него и реалността.
Има и още защитни механизми, които водят до самозаблуди и лъжливи истории. Само дето тези истории се имат за истинни.

Всъщност, пренаписването на житейската история е освобождаване от лъжливите истории, които отнемат свободата и ролите, които човек изпълнява в живота си. Това не е терапия чрез писане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите