Прави ми впечатление че много пишеш, демек дълго и изчерпателно, като можеш с две изречения да кажеш пак същото.
Образно казано, това се получава винаги, когато общувам с човек, който (при каквито и да биха били обстоятелства – например веднъж в живота или в седмицата; на произволен принцип; когато чуе еди какво си; види, че правя еди що си; разбере, че възнамерявам да направя еди нещо си; и т.н., обхващаме всички възможни случаи) когато и да му кажа 1 + 1, той или тя започва да го преобразува до 2 - 0, 3 - 1, 4 - 2, 5 - 3, 6 - 4, 7 - 5 (някои го оплитат до примерно половината сума на числата 666 - 333 - 111 - 100 - 10 + 1, разни още по-сложни изрази или дори се осмеляват да се отнасят с мен все едно съм казал 3, а не 2) и т.н., и после трябва да му/й обяснявам за всяко едно такова контрапродуктивно действие, че имам предвид именно 2, а не 2 - 0, 3 - 1, 4 - 2, 5 - 3, 6 - 4, 7 - 5 и т.н. – разбираш какво имам предвид.
Някои наричат това поведение проклетия, други му казват ненормалност, трети – безсмислица, четвърти – нонсенс, пети – безумие и т.н... Мен не ме интересува как би било наречено. Единственото, което ме интересува е когато кажа 1 + 1, да не се държат с мен все едно съм казал някое от гореспоменатите "развития" на 1 + 1, а все едно имам предвид 2.
Редактирано от Nuke Dukem на 23.09.20 03:25.
|