Ами тогава имаха суперсвежи пресни свински гърди на щанда за месо в Билла и взех един пакет – огромен процент сланина, може би около 50%, адски свежи.

Обратно вкъщи изцедих лимон и половина със цедка за лимон и изсипах сока в една стъклена купа от йенско стъкло, която е в комплект с капак от същия материал. Добавих соев сос и уорчестърски сос на око, по около 4-5 тръскания от шишенцата, но ти би могла да ползваш супена лъжица, ако мериш така – мисля, че по една супена лъжица от соевия сос и уорчестърския сос би било достатъчно, но ти би трябвало да позволиш на твоя вкус да те води. Към това добавих супена лъжица кафява захар и едно пълно гребване с тази лъжица в бурканче с някаква френска горчица, в която имаше разни зрънца. Не мога да ти кажа марката, но, доколкото помня, на бурканчето пишеше whole grain mustard. Смелих много чер пипер отгоре с мелничката, насолих на око (около чаена лъжичка) и добавих балсамов оцет, може би една супена лъжица. Самите пържоли овалях една по една в маринатата и ги наредих в купата, след което ги захлупих ги поставих на най-долния рафт в хладилника, за да се мариноват на студено за едно пълно денонощие.

На другия ден вечерта включих фурната на 200 градуса с вентилатор (ако нямаш такава функция, не е необходима изобщо) и наредих шестте пържолки в намаслена с олио правоъгълна тава, която също има капак (друга тава със същата форма, но е малко по-плитка). Настъргах щедро чер пипер директно върху пържолите и ги наръсих щателно с няколко щипки розмарин. Обърнах ги, повторих тази процедура, добавих отгоре маринатата и покрих с другата тавичка.

Междувременно фурната беше загряла и ги поставих на средния жлеб да се пекат за около малко под един час. Това беше най-критически важната част от сготвянето, да нацеля точното време. Настроих таймера на 60 минути и мисля, че на 50-тата или на 55-тата вече ги бях извадил – ориентирах се по миризмата. Не можах да повярвам на очите си колко добре изглеждаха и реших да ползвам момента, за да направя клипче. Без да губя никакво време, наредих 2 готови пържоли в тази голяма чиния от клипчето и се заех да покажа колко лесно се режат с вилицата.

Бяха толкова вкусни, че едва успях да запазя 2 пържолки за другия ден, когато бяха стегнали и не можеха да се режат толкова лесно, но бяха не по-малко апетитни. Никога не бях ял толкова вкусни пържоли преди това.

Имай наум обаче, че е въпрос на вкус и някои хора може да не харесат вкуса на оцета и розмарина, но аз лично бях зашеметен от това как възхитително се разтапяха в устата, ужасно вкусни.

Тавите (ужасно мръсни с черна гняс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите