Не ме бива особено в задаването на въпросите, тъй като поради отблъскащия си грозен и жалък вид, и това, че съм свикнал хората да ме презират и да се отвращават от мен, не обичам да привличам вниманието върху себе си, но като не ми е ясно нещо, питам, макар че е отделен въпросът дали запомням след като ми се отговори. По принцип избягвам да общувам и предпочитам да мълча, тъй като така няма как да изтърся нещо нелепо, а и нито умея да се шегувам, нито да говоря увлекателно, макар че това само по себе си показва, че нещо не съм у ред. Предпочитам да съм тих и да не губя времето на другите със себе си.
А сънят беше много патологичен... Сънувах, че виждам братовчедка ми в някакво легло и тя ме подканва да легна до нея и да я прегърна. Легнах, гушнах я и изведнъж си промени отношението и започна да ме хули. Станах, видях друго легло в стаята и се свих в него. Започнаха да прииждат всякакви роднини, някои живи, други вече починали, и да ме порицават, че съм си легнал с братовчедка ми, като починалите бяха полуразложени като зомбита. Започнах да споря с умрелите, че самият факт, че са починали означава, че това, което се случва не е истина и е само сън, обаче те си знаеха своето. В един момент се появи майка ми също със зомбиран вид и тогава си казах "I'm out of this shit", след което реших да се събудя, за да "рестартирам програмата", като започна да крещя насън. Чух се как муча приглушено в реалния свят и добре, че ме беше хванала силно сънната парализа, та не крещях силно, докато се събуждах, което отне доста повече време, отколкото ми отнема по време на подобни кошмари. Слава богу не събудих никого и епизодът приключи без сериозна драма.
Редактирано от Nuke Dukem на 21.11.19 13:16.
|