|
|
| Тема |
Re: рядко пиша дълго [re: Luchezara] |
|
| Автор |
Shokolada (няма ме) |
|
| Публикувано | 25.10.19 16:29 |
|
|
|
Да. Всичко се променя и всеки миг е уникален.
Мисълта ми беше, че МОЖЕ, всичко е възможно, ако е в хармония със света около нас.
т.е. неограничеността в ограниченията..
Знаеш ли, света Е, всичко Е, променяме само нашата интерпретация за това Е..цели, мечти, идеали..и в един момент ковчег и може би едва тогава следва неограничеността и приемането на това Е.
Днес видях ковчег и страдащи хора, плачещи, изпитващи болка..и видях колко сме безсилни пред това Е.
Материализиране на мечти! но заминавайки си, че всичко материално остава тук..и за какво сме мечтали? на какво сме се радвали..
Животът е път, който се разклонява на множество пътеки..но всяка една води само до едно място..
| |
| |
|
|
|