|
Тема |
Re: [re: lipari] |
|
Автор |
aiumi () |
|
Публикувано | 25.10.19 22:39 |
|
|
Ами точно защото сме гледали бебета.
Синът ми го повивах стегнато до 3-месечна възраст, нищо, че беше с памперс,
защото се плашеше, когато размахваше крака и ръце и се скъсваше от рев,
само защото вече не ми е в корема, където е бил притиснат от всички страни - от там страх, че е в непозната ситуация, винаги страхът се дължи на някаква предистория, колкото и да е кратка. (Туй докато го разбера и се сетя за номера с повиването, зор видях, но се опитах да се поставя на негово място и ми светна, щото няма как да го гушна така плътно от всички страни, нали, все някое краче, ръчичка стърчи, и то не му харесваше).
Та - емоциите никога не идват от нищото, дори и при бебетата. Но са съвсем прости, и лесно проследими, мий мисълта. При дъртите е сложно.
|
| |
|
|
|