Да, съгласна съм напълно, тук нямаме спор, не казвам, да се игнорират сигналите на датчика просто така,
има предвид друг аспект на проблема, но явно не мога да го обясня добре, затова ще опитам с картинки:

давам този пример, защото е доста далеч от нас, макар и не съвсем -
има едно явление, наречено "култура на честта", описано надълго и нашироко от Малкълм Гладуел в "Изключителните"

Става въпрос за регистрирани семейни вражди, най-вече в южните щати, където цели родове се избиват методично и безкомпромисно, като обикновено свадата започва от нещо дребно, като размяна на обиди и спречкване в кръчмата, и прераства в конфликт с много жертви и от двете страни, и дори до пълно заличаване на съответните родове.

Имало много документирани случаи на убийства от 19-ти и началото на 20-ти век, най- вече в селските райони, включително е описан и такъв случай, при който работник на бензиностанция, който бил подиграван и обиждан от персонала, от кибиците и клиентите един ден взел пушката и я изпразнил по тях, като убил няколко, и после, на делото, съдебните заседатели гласували "невинен" с думите "Какъв мъж щеше да е той, ако не ги беше застрелял".

Та - обичайно за принадлежащите към въпрсоната "култура на честта" е, да отговорят на обидата с убийство.

Корените на това явление били изследвани от етнолози, психолози и т.н., и установили някои характерни особености, като например, че тя е характерна за откъснатите планински скалисти райони, където единствения възможен поминък векове наред е бил скотовъдството. Имало я е ив Гърция, и в Испания, в Англия, Ирландия, много често тези хора, от южните щати били преселници от такива места в Европа...и какъв бил проблема? - за разлика от земеделците, които се помагали, и, общо взето, живеели в мир и сговор, пастирите се оправяли сами. Освен това, зеледелците не се тревожат, че поминъкът им ще бъде откраднат през нощта (една реколта не се изнася лесно), пастирът обаче непрекъснато е под постоянната заплаха за загуби животните си и да се разори...
Затова на нега му се налага непрекъснато да демонстрира сила и агресивност, и да показва на думи и на дела, че не е слаб. Трябва във всеки момент да е готов да отвърне дори и на най-малкото предизвикателство към репутацията му. И изобщо, в подобна култура, репутацията е поставена в центъра на поминъка и на съществуването на един човек.

Дори в наши дни, са правени експерименти с американски студенти, съответно от северните и от южните щати,
при студентите от южните щати,
били отчетени много по-високи нива на стрес, в резултат от нанесена обида,
и по-високи нива на тестостерон и кортизол (агресия и възбуда)
Докато тези от северните щати реагирали точно обратното - нивата им на кортизол спадали, защото подсъзнателно те се опитвали да разсеят гнева си.

И така, ако един човек с подобен произход и възпитание,
започне работа в отдел "жалби" на някоя компания,
където със сигурност, поне всеки втори клиент смесва отношението си към компанията с отношението към конкретния служител,
и където ще му е забранено за застрелва и да удря клиентите,
шансът датчиците му буквално да прегреят, и да получава всеки ден по няколко панически атаки е съвсем реален.
А всъщност нито поминъка му, нито оцеляването му ще са застрашени. Просто фалшив сигнал.

Подобни фалшиви сигнали получаваме всички,
да, решението да напусне работа, и да започне принципно различен начин на живот (като напр., да пасе кози и овце) изглежда най-работещо,
но не решава проблема в дълбочина.

Светът се променя непрекъснато, и непрекъснато се налага преоценка на един куп "аксиоми". предразсъдъци и т.н. По-добре да сме гъвкави, вместо цял живот да се пазим, да не попаднем в ситуация. Не отричам пазенето де, но то има смисъл само като временна мярка.