На последната ми работа се навих след доста дълга 7 годишна пауза щото предстоеше да се раждат близнаци, предишната работа напуснах по здравословни уж причини (синузит който влача и до ден днешен уж на алергична основа но последния път се възпали щото си миех доста дълго главата на студения душ на плажа дни наред). Всъщност и работата и мястото и градът ми бяха силно опротивели. Работата щото по организационни причини обединиха всички хардуеристи в един отдел и всички софтуеристи в друг.А аз работех като софтуерист но на формална длъжност като хардуерист.И от механичното обединение попаднах при хардуеристите. До тогава 8 години работех на комп и освен теоретично не знаех какво има въобще вътре в него.Нито ме интересуваше.А началника на отдела се оказа непробиваем и нито образованието нито квалификацията успяха да го склонят да ме премести при софтуеристите.Е нищо поне заплатата ми остана непроменена и дори растеше на база общи увеличения но ходех на работа с явен неинтерес и като в небрано лозе но придобих някои умения и най-вече преодолях страха да бърникам вътре в компютъра. Но се възпали синузита и се ометох и от работата и от чуждия град.Впоследствие имах някакъв период на ретроспекция и преживях всичко отново но по съвсем друг начин и с друго настроение като, че буквално се бях върнал там и аа като се събудя и ще се окажа там тоест умен няма някакви лоши спомени или чувства дори напротив.Та да се върна на последната работа. Обадиха ми се вкъщи, шефът беше доста добронамерен тъй като на длъжността му бил вече пенсионирал се човек и от горе го ръчкали да го сменява.Както и да е имаше период в който тази жена ме обучаваше тоест работехме заедно.Работата всъщност беше комплексна.системен администратор, компютърна подръжка, приемане на служебни имейли и носенето им на секретарката на директора разпечатани, изпращане на различни регулярни справки.Но това което така и не приех беше факта, че освен всичко това трябваше и да вниквам във спецификата на работата на другите колеги които се занимаваха само с тази си пряка работа свързана с икономически и правни въпроси и да ги консултирам.Повечето бяха връзкари или плазмодии с дългогодишен стаж в мимикрията.Постепенно ги приучих да си вършат работъата сами,а мен да ме оставят на мира с техните глупости но прекият ми началник не можеше да преглътне този факт, че отказах да му върша половината работа като предишната колежка и започна да промива мозъка на директора,а мен да ме тормози.На първо време реагирах спонтанно с по-остър тон и той явно се уплаши от физическа разправа щото ме остави на мира няколко месеца.Но после отново започна да издевателства и чашата на търпението ми преля когато написал в оценяването ,че не се справям напълно със задълженията.Реално това не водеше до никакви последствия но аз отидох при директора понеже той можеше да промени оценката. той каза, че няма да го направи.а междувременно прекия започна да иска да му пиша какво правя по цял ден като рабпота демек как съм си уплътнявал рабпотното време.Пак говорих с директора и той и на това не реагира,а каза да пиша.И тогава си подадох молба за напускане което явно не е било цел поне на директора щото не искаше да я приеме, мислеше, че блъфирам и беше казал на секретарката да не я входява. Но настоях и в крайна сметка напуснах.