"Ситуацията в работата ми бе изключително напрегната, нещата отиваха на зле. Едва успявах да преживявам, каквото и да правех. Внезапно ми се предостави нова възможност. Новата длъжност изискваше да се преместя в компания, известна с това, че наема и уволнява хора с лека ръка. Началната заплата щеше да бъде с една трета по-висока от тази, която получавах в момента. Старата ми работа бе източник на постоянни и силни грижи. Задушавах се и се разяждах от безпокойство и денем и нощем вече от месеци насам. Опитвах се да променя нещата в работата си – пишех доводи, оплаквания, исках да наложа своя начин на мислене. Добре, но заедно с мен работеха четиридесет човека. Не можех да ги променя всичките. И сега дойде тази оферта, за да направи нещата още по-сложни за мен. Не исках да се местя. Разкъсвах се между шанса да получавам голяма заплата и сигурността на вече утвърдената ми позиция. Между това да се преместя в непознат град и да изоставя новите си приятели. Всичко това не би се сторило кой знае колко голям проблем за някои. Но на мен ме беше достатъчно, за да ме изпрати при доктора с остри стомашни болки, да прекърши настроението ми и напълно да обърка живота ми. Най-накрая отидох при приятел. Каза ми: „Защо не опиташ една година да не правиш нищо?” Попитах го какво има предвид. Той ме посъветва да остана на досегашната си работа. Посъветва ме и да спра да се безпокоя дали печеля достатъчно или не. Просто да ходя всеки ден на работа, да се наслаждавам на лукса от липсата на безпокойство за положението ми, да приемам всеки ден такъв, какъвто дойде, да правя каквото е по силите ми за този ден, имайки предвид обстоятелствата – и така една година. Помисли за това. Една година без тревоги. По-хубаво от платен отпуск. Аз го послушах. Бях толкова изморен да се тревожа за тази отвратителна работа, че за мен стана удоволствие да ходя там ден за ден, без да се тревожа. С други думи, аз се предадох, но по един много здравословен начин. Настроението ми се подобри, а оттам и работата ми. В края на годината вече имах две повишения и заплатата ми също бе увеличавана на два пъти. След това се преместих в новата компания, като със старите ми колеги се разделихме с добри чувства. Това беше най-успешната година в моя живот. Научих на практика една истина: можеш да промениш единствено себе си и никой друг. Ако в края на годината не се усетиш достатъчно безгрижен, вземи си още една. На всеки един от нас ежедневно му се налага да извършва някаква дейност – в офис или в завод, в армията или пък вкъщи. Без значение къде. На никой от нас не му се налага да разбира Бог или нещата, които са извън контрола ни. Трябва да си доставим удоволствието и лукса на безгрижието. Всеки от нас може да се справи само в един ден и всеки един от нас трябва да опита това в работата си, в семейството си. Не ни се налага да поправяме света или да разбираме неразбираемото. Просто трябва да спрем да се месим в работата на Бог. И моето мнение е, че когато спрем да се бъркаме в делата Му и спрем да се тревожим, тогава оставяме волята и живота си в ръцете на Бог (Доброто) както Го разбираме (или не Го разбираме)."
Сан Хосе, Калифорния


Откъс от книгата -Повярвахме.
Постнах го по фейсбук,като премахнах нещата за АА и алкохолизма.
Но си е много мъдра случка.
Понякога човек е по-добре да има прогнозирано лошо,отколкото неясно добро.
Но много зависи,дали е достъатъчно добро и поносимо лошото.
Е,при мен относно здравето,не ставаше в почистването.
Наведе ме на мисълта вчера,че може би трябваше да се мъча още пряко сили в почистването.Но пък няма и как да работиш на място,където всеки път като си болен,вече не им трябваш.
Така че...всичко е много относително.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите