Старая се да не псувам. И да ходя на срещи.
Нещата не стават от днес за утре. Не е толкова лесно.
Отнема дълго време.
Но аз осъзнах едно нещо, че си губя времето тук.
Няма смисъл да стоя на лоши места. Където се заяждат с мен, нагрубяват ме, вечно ме поучават и само ме критикуват.
За да накараш един човек да полети, би трябвало да му дадеш крила.
А не да му ги подрежеш.
Знаеш какво имам предвид.
Завръщането ми за Н-ти път тук, се оказва грешка.
Никой няма да бъде прав в тази ситуация. Нито вие, нито аз.
Вижда се, "добронамерената" критика към мен не е такава.
Липари не е застрахована, нея някой също да я изрита от някъде.
Голям залък да лапне, голяма дума да не казва.
Че после да не сме осрани до ушите.
Аз отдавна си броя залъците, и гледам да не се изплясквам като чикия на мокър пясък.
Няма да е зле и тя да мине през АА курс. Да смири огромното си его и злоба. Тя си е за психолог та дрънка.
Аз ще се оправя и справя. По един или друг начин.
Но е дошло времето както оставам вече телефона и фейса настрани, да оставя и този крайно заядлив форум също настрани.
Пращам ви виртуално един чифт мои обувки. Походете малко с тях. И тогава ще разберете какво ми е.
Иначе на едро и с купешки приказки всеки може. И баба го може.
Със здраве!

It, s work.. If you work it!

Редактирано от Silence is the answer на 15.05.19 09:43.