Аз се заклех пред паметта на майка ми и в името на семвйството си... Че онзи предишния човек, наглия и ефоистичния на голяма степен вече е истирия.
Трудно ще върна доверието знам, но вече не ме е срам да си призная грешките.
точно такива твои изказвания, като ги определя за драми и декларации - ми се ядосваш много, почваш да говориш неспирно и да напускаш заради мен
сега спокойничко ти казвам - ако 1 човек наистина осъзнава грешките си, много повече би го било срам от тях, отколкото когато не ги е осъзнавал. тогава не би виждал причина да го е срам
сякаш отново се увличаш как звучи нещо, а не какво е зрънцето истина в него
не ти го пиша това, за да се вбесяваш, а да го прочетеш и вникнеш в написаното