|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Сирни заговезни
|
|
| Автор |
aiumi () |
| Публикувано | 10.03.19 15:14 |
|
|
Не мога да не отбележа деня.
Навремето ходехме на село, при баба ми и дядо ми. Помня, че седяхме дълго край софрата,
но не помня някой от някого да е искал прошка.
Накрая дядо ми палеше огън, и ни караше да викаме "уралия, браталия", което не знаех какво означава и ми беше тъпо да го казвам дори, а братовчедите ми викаха с цяло гърло и със светнали очички :))). После прескачахме огъня или поне това, което е останало от него, де, дядо ми го свеждаше да миминум, когато дойдеше време за прескачане :)))
Та, какво исках да кажа, а, да, иначе казано, досега на този ден, никога не съм искала прошка,
както и на мен не са ми искали, бих се чувствала неловко,
и въобще някакси лицемерно ми звучи, ей така, изведнъж всички тръгват да искат прошка,
под строй и с песен, дет има една приказка...
Ама де да знам, от друга страна, никога не съм поставяла под съмнение смисъла на прошката,
и подобни празници ми внасят як дискомфорт, щото ни тъй, ни иначе.
(пък и фейса - пълен с мъдри мисли и илюстрации по случая, което не ми помага)
При вас как е?
| |
|
|
|
тук има карнавали - чиято цел в миналото е била да народът се повесели преди тежките дълги пролетни пости - мисля че нашите месните и сирните заговезни имат същата идея - плюскаш за последно, щото после 40 дена няма - и първо се спира месото, а после и сиренето - тук пък има "марди гра" - блажния вторник, който е в карнавалната седмица (и беше миналата седмица) на който се ядат палачинки
прошката вероятно е необходима да се нулират отношенията, защото постите са също и въздържание от негативни мисли и чуства, сиреч от ядосване, гняв (особено при шофиране ), обида и т.н. - щото няма как да се въздържаш 40 дена от негативни мисли и чувства, ако не си простил примерно на тъщата и всеки ден я виждаш (едно време нали разширените семейства са живеели заедно, а пък и хората от селото почти всеки ден са се срещали с всеки) - та ако не си простят, няма как да изкарат постите
макар че по аналогия със "заговезните" - плюскаш до откат за един ден и после 40 дена се въздържаш, би трябвало да е позволено в един ден да отидеш и да се разкрещиш на всеки, на когото си му насъбрал, та да се разтовариш за следващите 40 дни, в които само благи помисли да въдиш
| |
|
|
|
В отговор на:
макар че по аналогия със "заговезните" - плюскаш до откат за един ден и после 40 дена се въздържаш, би трябвало да е позволено в един ден да отидеш и да се разкрещиш на всеки, на когото си му насъбрал, та да се разтовариш за следващите 40 дни, в които само благи помисли да въдиш
Абе...не знам, както е казал народЪТ
"Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя".
Разкрещиш се, разтовариш се, пък вземеш, че натовариш другите наоколо, и гледаш после, едни лавини надвиснали над главата ти...Много е деликатно, хем трябва да можеш да изразяваш себе си, хем и да не засягаш другите, то затова, повечето хора предпочитат да си таят...И едно формално искане и даване на прошка, дето не е ясно въобще за какво е, нищо не оправя...ама така си мисля аз, де, не знам как е.
ПП и тва за тъщата, не е така, ти да и прощаваш, според обичая, ти трябва да и поискаш прошка, а тя да ти даде, а не обратното...абе, извратена работа, какво да говорим.
Редактирано от aiumi на 10.03.19 17:41.
| |
|
|
|
> но не помня някой от някого да е искал прошка.
майка ми много държеше да искам прошка на кой ли не. Никога не съм го правил и нямам намерение да го правя тъй като не се чувствам длъжен на никого. Всичко което съм постигнал в живота си го дължа на собствените си усилия.
בַּעַל זְבוּב
| |
|
|
|
Ама де да знам, от друга страна, никога не съм поставяла под съмнение смисъла на прошката,
и подобни празници ми внасят як дискомфорт, щото ни тъй, ни иначе.
Хабсулютно
В нашия безбожен атеистически род не се отбелязва този празник.
Но Баба ми целогодишно и непрекъснато всеки божи ден ни напомняше- Не си забелязвайте, прощавайте си на мига.
Да има определен ден за прошка е все едно ти казват Прави си спокойно гадости на хората цялата година, щот на сирни заговезни или каквото е там, ще ти бъде опростено.
А лицемерното знаеш ли кое е? Свекърва ми, която 30 години не се поинтересува ни от син, ни от внуци и живя шапка на тояга без никакви ангажименти към семейството ми -имам предвид мен и мъжа ми, да ми звъни днес сто пъти да й искам Аз на НЕЯ представете си прошка. Какво лицемерие! Не й вдигнах
| |
|
|
|
майка ми много държеше да искам прошка на кой ли не. Никога не съм го правил и нямам намерение да го правя тъй като не се чувствам длъжен на никого. Всичко което съм постигнал в живота си
го дължа на собствените си усилия.
Точно така. Свекърва ми има претенции , аз да искам от нея прошка. За нищо на света, няма да стане!
Аз уча децата си да правят разлика кое може да се прости и кое не. Има непростими неща.
Ми дай да застрелям някого и после да му поискам прошка.
Редактирано от vida1929 на 10.03.19 18:16.
| |
|
|
|
Вида, ами ако искала да поиска от теб прошка? След като не си й вдигнала телефона, няма как да разбереш.
| |
|
|
|
едно формално искане и даване на прошка, дето не е ясно въобще за какво е, нищо не оправя.
Нещо такова ми е и на мен.
| |
|
|
|
Интересно, че и мойто свеки ми се обади днес,
аз тъкмо бях излязла за сутрешната си разходка,
и още не бях си гледала фейса, та не знаех какъв ден е...и си побъбрихме общи приказки и туйто.
Може да е имала предвид нещо женицата, ама аз като не загрях, и нищо :)))
| |
|
|
|
Аз знам защо ме търси. Иска да я гледам. Другият й син, на когото даде апартамента с условие за гледане и право да живее в една стаичка, я изгони. Иска да дойде при мен да я гледам. Ми на какво основание да гледам напълно чужда жена?
Иска да си стовари проблемите на моята глава. Не, благодаря. Аз си имам достатъчно проблеми.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
()