Може би само да почнеш с усмивките. Изслушай ме, може да не отговаряш, само си помисли. Преодоляла съм два периода на депресия. Не смятам да съм депресивна личност поначало, може да съм склонна, знам ли, може да се е случило поради обстоятелствата и да го кръстим срив /тоест по-скоро да не ми е същият проблемът като на теб/, но извлачването смятам, че има шанс да ти се получи. Дотолкова страшно не вярвах, че на когото и да било му пука за мен, че ме болеше само от намек за въпрос "какво ти е". Ама да кажа, да споделя, да си отворя устата? Абсурд! Че аз за себе си не можех да формулирам ясно защо точно искам да зарежа всичко и просто да умра. Да не говорим, че се чувствах извънземна - всичко си имам, жива-здрава, а се кльопнала да реве. Ходя си аз сериозна, някакви хора с добър ден, то не може да не виждаш хора, и някакви сериозни погледи отсреща, аха загрижен поглед, аха ма я се усмихни. Бе оставете ме на мира бе, аз съм тотално на дъното, на вас тука ше седна да се усмихвам!!! Някакви такива. А то продължава! Като дефектна. Добър ден -> здрасти -> какво ти е? Бе майната ви бе! Ден така, два така, месеци, писна ми, а отвътре ми черно та черно. И на добър ден почнах - здрасти, чудесно съм. Добър ден - всичко е супер, животът цъфти. Ама лъжа като дърта циганка да не трябва да обяснявам. Имай предвид, че съм също с малко контакти, имам малко близки хора. То трябва специално да вдигнеш телефон, та да кажеш ойе, имам проблем. А то нищо трагично не се е случило, никой не е умрял, кво да им кажа? Ало, нещо съм кисела? Ми пък няма да кажа. И брей, както не се питаме да задълбаваме в проблеми, веднъж ми хубаво, някой ми каже нещо приятно, друг път нали, само ми се зарадват, че съм добре. Свиква се! Почваш да мислиш, че си си верно ок. /после дойде приятелката ми да ме доизмъкне, но пооочти бях стъпила на пътя сама/. Значи това изплуване в първия случай не съм го направила нарочно. Просто исках да се отърва. Обаче втория път съвсем нарочно си го направих. И по-бързо ми се получи. Аз мразя книги за самопомощ, въобще не съм чела. Тук-там естествено съм виждала какво цитират/споменават хората, има го това като тактика. Но аз съм си го намерила чисто сама и потвърждавам, че работи. Това е. Помисли. Първо е чиста самозащита, но после става навик, а и предизвиква удовлетворяващ ответ откъм другите.
Добре че трябва да излизам, да не изпиша роман. Много искам да се отръскаш, за теб ще е добре, за децата ще е добре, а животът е хубав наистина.
|