Интересна тема... не толкова като тема, колкото като наивният начин на задаване, подскаващ колко далече си от отговора... И вероятно колко далеч от отговора сме били всички поне на някакъв ранен етап от живота си... Аз лично съм доста навътре в материала, защото съм вероятно един от най-отхвърлените хора на планетата. Може да се каже - направо съм експерт в областта...

А отговоът е прост - кой е отхвърлящия? Поради вроденият си егоизъм, всеки си мислим, че всичко се върти около него и заради него. А е точно обратното... Ако някой има конректно поведение към теб, то не е до теб, до него е... Така е и до това дали си отхвърлен. Първо трябва да си зададеш въпроса - кой е този който те отхвърля, от каква переспектива го прави, какви мотиви има. Естествено, в повечето случаи ще установиш, че хората са егоисти (също като теб), и са те отхвърлили защото се противопоставяш (или просто не си интересен) на собственото им его. Когато няма обективни показатели по които те оценяват, а чисто субективни, това почти със сигурност е случаят. Така че мен лично изключително ме радва когато бивам отхвърлен, защото това означава че не живея да задоволявам нечие чуждо его, чужди очаквания, не живея нечий чужд живот, правейки се на нещо което не съм, само за да се "харесам" и да ме "приемат". Първата крачка към успеха в която и да е сфера, е имено да приемеш това да бъдеш отхвърлян, да преглътнеш егото си (защото реално егото ти пречи да приемеш отхвърлянето), да живееш за себе си и надхвърлиш посредственноста в която останалите се опитват да те натикат. Но за хора които не могат да постигнат това (т.е. мнозинството), разбирам драмата...