С ниско самочувствие. Именно това ги отблъсква, другите жени може да са по-грозни, по-неумни...
забележи грешката в задачата
първо казваш - аз не съм красива и нямам самочувствие
после, сравнявайки се, се определяш като по-красива и умна от другите...
но хем знаеш, че не си грозна, не ти е достатъчно
държиш другите да ти го признаят
а те могат да го виждат, но за тях да е естествено, че е така. те вече те възприемат по този начин. това си ти в този образ.
както моят мъж като седне да се храни и виждам как го прави с удоволствие, ама не се сеща да отбележи, че е вкусно
в някаква степен това, което правиш е дисонанс - вътрешно се смяташ за приятно изглеждаща, но се ядосваш, че не ти го признават
а не както го коментираме - абе, ти защо имаш толкова ниско самомнение
напротив - по-високо е, но се смяташ за подценена
имам питане
оставяш ли на другите възможност да те опознаят
да видят ума ти, да ги очароваш, да ги провокираш, да ги размечтаеш, да ги вдъхновиш за нещо, да ги разсмееш, разчустваш, разнежиш...
не ни ли е важно повече някой как ни кара да се чувстваме в негово присъствие отколкото как точно изглежда, дали косата му е кестенява или черна и прочие детайли...
т.е. визията не е всичко
|