Нямала била необходимото излъчване. И какво, като реотан на печка "Лъч" ли трябва да светиш? Или като астероид насочен към Земята? Или като пластмасова диско-топка въртяща се в дискотека?
Ти си ИМАШ излъчване - твоето си. Уникално. Такава си - обрана, мълчалива, загадъчна. Правиш невероятни миниатюри, за които както добре знаеш, аз ти завиждам. Сега разбирам, че и бижута си правила и вероятно никът ти произхожда от там. И за тези ти умения ти завиждам. Завиждам ти и за заплатата и за наличието на съпруг. Убедена съм, че и много други хора ти завиждат.
Това си ти, несигурната в себе си Джюъл. С моженето си, с живота си досега. Усмихни се на себе си, такава каквато си. Усмихни се и на хората около тебе, без значение дали те харесват или не. Това не е твой проблем, това е техен.
Усмихни се на времето навън, на детето ти, на съпруга ти, ни близките ти. Някъде четох, че когато говорим по телефон, е добре да се усмихваме, въпреки че на отсрещния край не го виждат. Но го усещат. И връщат доброто настроение.
Експериментирай, пък да става каквото ще. Нищо няма да загубиш. Тези, които ти казват, че нямаш излъчване, са емоционални вампири - хранят се от твоята несигурност. И най-вече не им влиза в работа кой какво има или няма. Да гледат себе си. Те са зложелатели, може би и неосъзнато. А ти гледай себе си, твоят живот е пълен и прекрасен.
2+2=4 и това ме вбесява.
|