Как да го понесем, без да се намразим и
направим извода, че не ставаме за нищо?
Страхът от отхвърляне е нещо ужасно. Докато си млада, ще го понасяш тежко. После като минеш 50, ще почне да не ти пука.
Във всеки човек има първичен страх, който дори не осъзнава.
Аз чак сега започвам да осъзнавам и да си признавам някои страхове.
Най-големият ми страх като младо момиче беше: за кого ще се омъжа, ще се омъжа ли въобще, ще ме хареса ли някой.
После: как ще си изкарвам хляба , а ако останем през препитание ....
Сега разбирам, че целият ми живот е бил на базата на тези два основни страхове.
И на 54, с мъж, двама сина и малка пенсия, и най-важното всички здрави, най-накрая съм сравнително спокойна. Но пак имам страхове
Искам да ти кажа, че твоите вълнения и страхове от отхвърляне в работата и любовта са нещо нормално, няма как да ги избегнеш, трябва да минеш през тях, няма как да ти бъдат изцяло спестени, но можеш да потърсиш начин малко от малко да си намалиш болката и страданието, като споделяш с някого, който те отразява.
|