Аз го понасям по лош начин. Лош в смисъл на ненормален, неподходящ, нечовешки бих казала, така ми се вижда. Изхвърлям, загърбвам, даже забравям! Не самото отхвърляне, а подробностите. Като изкуфяла. Правя го лесно - фръц и ме няма. Да приключим въпроса, квото станало - станало, все ще извлача и няма да се предам. Не ти препоръчвам подобна самозащита. Вместо избухване и страдание и реакция остра някаква, болките стоят вътре и не могат да се изреват. Както съм казвала тук, аз съм оставена от майка ми при сестрата на дядо ми когато съм била на три. Отхвърлена рано-рано. Сочена с пръст като дете без родители, после леля ми склерозира и ме гонеше из къщата, влачех си етикет за наследствена лекост поради майка ми, хората не даваха да ходя на рождените дни на децата им, ей такива купища неща. Да свикнеш с отхвърлянето е толкова много по-лошо, отколкото да страдаш, че не мога да ти опиша. Иначе /понеже изчетох надолу да видя защо се тревожиш/ винаги са ме обикаляли мъже, това е също силно неприятно, когато си даваш сметка, че не те виждат отвътре. Нямам и капка идея кой ме е научил да се обичам. Моето е напук от много ранна възраст, вий като не държите на мен, аз пък ще държа на мене си. Въпреки това не се грижа особено за себе си. Но се харесвам и често усещам колко е самочувствена мисълта - ми хубаво, като не ме искате, то си е минус за вас. Свиквайки с идеята, че си дежурно нежелан, избягваш да "сте залагали надежди и е имало значение за вас"... не знам дали ме разбираш. Това е по-лошо, много по-лошо. Залагай надежди, но си върви по своя път. И се престрашИ да си потърсиш друга работа. Това, което правя аз в момента, никой не го е очаквал от мен, аз също никога, принудително-спасително ми се случи и пак сякаш напук, но съм доволна, щото си е лично мой избор. Направи нещо неочаквано и смело, разбирам че ти е трудно, но ти имаш семейство и гладна няма да останеш, направи нещо за себе си, от себе си, сама, да разбереш, че можеш и си си ценна. Подбързващо преди излизане и с главоболие не знам доколко убедително звуча, майната им на всички, които не те виждат, Джуъл! Трябва да бягам.
|