Да. Всъщност май това е единствената книга, която третира по-подробно нещо като безсмъртие. Обаче не непрекъснато във времето, с "прераждане", а цикъл по едно и също време. Един вид, "поправителни изпити" за живота.

Тук не мога да се въздържа и от известна критика към книгата. Тя се чете леко, но около средата на втората половина се явява така разпространеното и при други писатели творческо безсилие. Вкарани са вече нови герои и събития, но те някак остават неразвити и се губи ритъмът. Накрая и нормалното за почти всеки бодър писател желание за претупване и по-бързо приключване на писането. Финалът се явява постен, ако мога така да се изразя. Това обаче не бива да се смята за голям недостатък, тъй като се броят на пръсти авторите способни да създадат наистина впечатляващи и добре измислени финали.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите