И трудността, да се въздържиш и да изядеш половин филийка хляб, а не половин самун, едно кюфтенце, а не десет и малка купичка крем, а не целия тиган. Парченце шоколад, а не целия и т.н.
Трудна работа, много трудна за мен.

Интересна гледна точка. Не бях се замислила, че всъщност при мен въпросът е как да намаля количеството храна, която изяждам. Мислех, че е друг проблемът ми.
Аз всъщност не съм гладна повечето пъти. Но все си намирам оправдания. Че съм нещастна, че съм уморена, че трябва да се подкрепя, за да имам сили. Сега напоследък си намерих ново оправдание. Понеже нямам пари да хапна някъде навън, я в кварталното ресторантче, я на бистро, че дори и пред баничарницата вече не се спирам, най-много да си взема кафе от автомат и с приятелката да изядем по една вафла от 40ст, и преди да изляза от нас, си викам че трябва да се наплюскам, за да не давам пари навън.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите