Снощи съм си седнала сама в кухнята и си се храня бавничко и спокойничко. Влиза мъжъ ми и вика Виде, ПАК ли ядеш? Хапвай си, хапвай, моето момиче, голяма да пораснеш, батьовото. Естествено това беше хаплив сарказъм, който ме озлоби и си викам Той ли пък ще ми каже на мене колко да ям и като започнах , не се спрях докът не изядох половин тава. Стана ми лошо и коремът почна да ме прерязва. След около половин час болките станаха отвратителни, засилих се към компа да търся какво се прави при преяждане, но не успях да стигна, защото отидох до тоалетна....и после малко ми мина.
Сънувам през нощта, че съм започнала да умирам и синовете викат бърза помощ. Лекарите питат какво ми има, а синовете се червят и чудят как да кажат, че съм преяла. То си е за срам.
Събуждам се тази сутрин в отвратително настроение, в устата с кисел вкус и без желание да правя нещо. След кратко обмисляне стигам до извода, че трябва да сложа край на този отвратителен навик да преяждам, но как?
Да бях препила, да бях се премембала, нямаше толкова да ме е яд
Редактирано от vida1929 на 28.03.18 11:24.
|