|
|
| Тема |
 Триалогия на видоанализата 2 |
|
| Автор |
vida1929 () |
|
| Публикувано | 18.03.18 12:31 |
|
|
|
И така, в сряда сутринта хващам влака за Дряново. В едно дряновско живописно село живее баща ми от 20 години след като се пенсионираха с майка ми. Тя почина. Той си хвана втора жена. И тя почина наскоро.
Отивам с две цели, впрочем с три.
Да си отпочина, да се разведря и да си прекарам приятно.
Ще събера нови впечатления и материал за романа Денка, който съм започнала преди пет години и съм го изоставила. Денка трябва да умре, защото не се сещам вече какво да правя с нея. А психоложката ще отгледа трите й осиновени деца. Действието се развива в селото. Ще се срещна с млад англичанин със шизофрения, който е прототип на един от героите в романа. Ще ходя под моста на една река. Не с англичанина, сама. Пътьом ще мина през гробищата за да оставя цветя на гроба на майка ми и да си поплача.
Остава неясен въпроса какво да правя с баща ми, с който не говоря откакто почина мама. Не говорех, но в крайна сметка му проговорих. То не можеш цял живот да мълчиш. Не му говорех, за да му намекна, че той е виновен за смъртта й. Но след като ми стана ясно, че той ни най-малко не се смята за виновен, какво да правя....
Това за мен ще е като пътуване до космоса, като се има предвид, че в последната година състоянието ми се влоши и почти не излизам от къщи, а ако въобще излизам, стигам най-много до кварталната градинка, която се вижда от терасата ми.
Редактирано от vida1929 на 18.03.18 12:35.
| |
| |
| 
|
|
