Моят баща ми се подиграваше всеки път, когато се опитвах да говорим. Лека му пръст.

Горе-долу и при нас е същото. Не ми се подиграва открито, но пренебрежителния начин по който ми говори, когато не е в настроение, е много обиден за мен.
Веднъж му говоря нещо, няма да го забравя, а той ме прекъсва и ми казва, че не го интересува моето мнение.
Често ми крещеше да млъкна. И аз спрях да му се обаждам. Много години минаха, той започна да остарява, има нужда от някой, който да се грижи за него след като мама почина.
Винаги съм се страхувала от момента,когато ще трябва да го гледам. Той е ужасно деспотичен и нетърпим. Но сега като останах без работа, ме обзе друг кошмар-как ще живея, как ще се издържам и кошмарът с баща ми избледня. Даже ми е приятно, че ще ида на село, ще гледам ясното синьо небе, мътните води на Янтра и циганетата, които тичат по брега.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите