Не са ви сапунисвали. На братовчедка ми щерката завърши преди няколко години Берлинската художествена академия. При тях не е като в нашата - първите 3 години всички изучават едни и същи предмети и дисциплини, после се профилират по специалности. Та стана дума за колегите и, които избрали специалност фотография. В наше време, когато и бебетата снимат с цифрови камери и дообработват на компютъра, ония ми ти шантавелници започвали от лентата, фотохартията и лабораторната хамалогия. Не само това, ами някои дигиталната фотография и обработка я имали за тотална чалга. Признавали само черно-бялата лента и оптиката от време оно. Но дори на привържениците на новите технологии, не им се разминавала практика и изпити до пълен чанч с едновремешните материали. Задължително.
Та, не случайно са ви тормозили.
Аз си правих дипломната работа с един цайс-икон, двуобективен, мехов, с 6х9 стъклени плаки от 19 век. Антика! Не мой, де на ръководителя ми, как му се откъсна от сърцето, пък колко му трепери да не го потроша нещо...Не, че нямаше секви канони и никони последна мода, та даже една прословута Лайка, но човекът ми рече избери си читава техника от моята (аз с един смотан зенит, се облещих като дете пред Дядо Коледа, братче) и като ми подреди всичките си фотоапарати, забучих пръст в онова допотопното и казах "този". Човекът попреглътна на сухо, после ми призна, че това му бил най-ценния работещ фотоапарат и ако подозирал, че баш него ще си харесам, щял да си го скрие. Снимките, студийна фотография, като качество станаха трепач. Като художествена стойност, не чак толкова, щото задобективното устройство толкова си можеше по онова време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите