Не е шега. Това е доста разумно предложение и съм сигурен в ефекта му. Проблем при тях е че тя не желае да направи нищо за себе си, тя иска от него ИСКА, ИСКА, ИСКА от него, иска да е друг, иска той да не е такъв, иска роб.
Тя не е готова да даде и съжаалява, че е дала нещо до сега. Тя се чувства обидена и ощитена от него и го обявява за главен виновник-тя не го обича, приятел не може да е , тя е в затруднено положение, в без любов и отговорност за постъпките си.
Тя не разбира всичко това и отказва да го приеме като възможна евентуална истина.
Липсата на любов ни поставя в тъмнина.
Тежки са човешките ни съдби, но пък се учим...
При едно такова писменно общуване, каквото ти предлагаш е възможна чуваемост поради забавения процес на обмяна на информация, която чуваемост да насочи мислите им в правилната насока.
Мислите сега, които те си отправят са следствие на постепенно засилвана, като вълна от негативизъм, и ако тази вълна не бъде спряна с техните взаимни усилия, тази вълна ще се превърне в цунами за тях и детето им, и ще ги погуби.
Знаещите "залавят " негативните мисли още в зародиш докато са малки и слаби и ги неутрализират, трансформират чрез собствените си позитивни мисли на обич и любов и тази позитивна енергия се ползва от цялото семейство.
Голямата вълна от натрупана негативна енергия обменяща се постоянно между партньорите е трудно да бъде преодоляна впоследствие, но малките усилия в правилната насока дори и на единия от партньорите привлича и помощници от невидимия свят, които ни помагат, чрез подхотящи случки и срещи помежду партньорите.
Можем да допуснем че света не е това, което си мислим за него.
Че кой друг, ако не ние!
|