|
Ами дълго е ако започна да разказвам целия си живот или дори последните 7 години от живота ми, когато поради криворазбрано от мен желание да бъда добра майка, съпруга и партньор се втурнах да правя всичко, което се очаква от една жена в днешно време - да работя равностойно (а се оказа, че работата ми, въпреки че е в офис е много времеотнемаща и натоварваща), да се грижа добре за дома и членовете на семейството ми, да върша почти всичко в домакинството сама, защото съпругът ми също е много натоварен и вечно беше я уморен, я ядосан.... и така, бавно и полека се получи, че никой не ме заболязваше до момента в който една сутрин се оказа, че човека няма изпрани чорапи или не съм намерила време да му изгладя ризите.... реших да ходя на фитнес от неделя на неделя (за малко разнообразие, пък и защото всичките ни общи познати жени го правят и той определено им се възхищава и ги одобрява), а той си ходи три пъти седмично. След няколко месеца спрях. Причината беше единствено, че всичко продължаваше да си лежи на мой гръб. Може и да съм мързелива или недостатъчно добре организирана, щом не успявам да се справя с всичко това навреме и адекватно, но.... След като преди няколко месеца престанах да правя една част от нещата, той престана да остава и поне част от заплатата си в къщи с думите, че и аз работя и къде е моята заплата. Никога не съм получила дори една "Честито" от него в най-вербалния възможен вариант (не говоря изобщо за материален), както и думичката "Извинявай" също никога не съм я чувала от него. (за изминалите 17 години)
Онази вечер след безкрайно мълчане и сумтене настоя да говорим и да кажа какъв ми е проблема му казах точно това: че не искам да бъда повече в ролята на домашна помощница. И че ми се иска да се включва и той от време на време в домакинството, и ако очаква всяка вечер да има вечеря, да ми оставя някакви средства, с които да осигурявам храната у дома.
Какво още следва да направя.
Сигурно е идиотско, но за 17 години не съм намерила друг начин да се справя със семейния си живот, освен с премълчаване, примиряване и прощаване.
|
Re: Не мога да говоря със съпруга си [re: Trendi]
