|
...благодаря ти...не знам дали ще продължим да си говорим.., но беше радост за мен
...знаеш ли колко ме развесели с това "Твоите "неща" винаги са точни"
...ако съм си давала зор и съм правила статистика ще ти покажа, колко малко хора мислят като теб...и с право, защото аз не се вписвам в техния сън /бързам да подчертая , че не съм търсила този ефект и не го търся, напротив, до скоро много ми тежеше неразбирането.../,
...но пък се надявам, че съм безобидна за тях...и ако не ги интересувам това ми дава шанса и да не ме нападат много, защото не представялявам никаква заплаха...
и все пак са ме нападали, спорили са с мен....знаеш ли защо?...не за да ме изкарат неправа/какво значение има кой прав, кой крив - за мен няма/..., а защото знаят, че съм права и това им причинява болка...иначе за какво биха употребявали усилия и време...
представяш ли си за тези хора какъв ужас е това да си знаем истинските мисли и чувства?...страховете и агресията...и вината породена от тях..., привнесената /изработена специално от скъпи или евтини материали/ и превърната в маска самооценка..., срама от това да признаят това, което са им казали, че е "срамно" или това, което иска душата ни..., оковите на предразсъдъците и лицемерието...всичко ще се "вижда"...
...прав е икуфелия дъртак Фройд..., при някой хора това ще прилича на филм на ужасите..., готика, но не в романтичния И и доближаваш до Бога вид, а хорор
...правило ли ти е впечатление, че все повече "модата" се ориентира към това хората да заприличват на пластмасови..., на мен това ми е неприятно и по тази причина не гледам телевизия..., имам усещането , че ако разглобя един такъв човек вътре няма да има нищо/гледай , моля те "Малката Мис Слънчице"/..., за това си ходя по улиците и се опитвам да забелязвам истинското , което е останало у хората, това което ги прави живи...
...ние все пак първо с чувствата си опознаваме света..., и сигурно за това винаги най-много в/у тях се е "работило"..., и манипулативните техники са съсредоточени в/у тях..., там е работата обаче, че вече популярните дефиниции, които се опитват да ми дават за чувства при мен не работят..., останало е само + и - : любов и страх...със страха успешно се справям/просто не го усещам/..., в ежедневната си роля също..., все пак трябва да си изиграем пиеската достатчъно отговорно и с таланта, който ни е даден, нали?....нищо, че някои капацитети ;-) може да ме освиркват...все ще се намери и друг , на който да му хареса...
...е къде ме отвя сега вятъра?!
...ама на така, пишеше ми се, споделяше ми се ...и споделих
|
Re: остров на съкровищата [re: Cтpaннa]
