|
Тема |
Re: Казвам - [re: nbb] |
|
Автор |
choki39 (непознат) |
|
Публикувано | 16.10.06 12:07 |
|
|
Аз също мислех за този вариант,но в случая ми се вижда някак странен.
Преди години,когато баба ми почина бях много зле,отчаяна,не можех да го приема.Аз много я обичам,тя е най-близо до сърцето ми заедно с дъщеря ми и въпросния мъж.
Тогава ми дадоха този съвет защото непрекъснато имах усещането,че не съм се сбогувала с нея и не съм и казала много неща.Писах и писмо а после го оставих на гроба и,след това наистина се почувствах по-добре и можах да приема случилото се.
Сега обаче,когато мисля за нещо такова не го разбирам и приемам.Нямаше как да постъпя с баба ми по друг начин защото вече я нямаше и нямаше как по друг начин да и кажа каквото исках.Човека сега обаче си е жив,не е и на хиляди километри,нито с неизвестни координати,защо тогава ако му пиша да не го изпратя?Може да има смисъл щом казваш,че помага,но не го разбирам много.
Кажете ако можете,какво мислите за това?
|
| |
|
|
|