|
Тема |
Знаеш ли, [re: choki39] |
|
Автор |
nbb (весела) |
|
Публикувано | 16.10.06 12:43 |
|
|
моята баба също ми беше най-близкото същество и 16 години не можах да приема загубата й. Е, вече се справих или поне така си мисля.
А в случая смятам, че това е най-добрият вариант, защото когато сме афектирани, сме в състояние да изречем толкова щуротии, за които после ще съжаляваме, а едва ли ще се почувстваме по-добре. Онзи ден имах конфликт с една колежка. Разбира се, че това не е от вчера, а са се натрупали много отрицателни емоции. Сега ме е срам да си помисля какво исках да й наприказвам. Като казах на мъжа си какво смятам да направя днес, за да я поставя на място, се ужаси. Написах на лист какво мисля и днес съвсем нормално се срещам с нея. Не че ще станем първи приятелки, но все пак сме дошли да работим и се налага да се срещаме всекидневно.
Напиши какво ти тежи, задръж ден-два написаното, пак го прочети и тогава вече реши какво ще правиш.
|
| |
|
|
|