Зравейте отново,
Много съжалявам,че оставате с впечатление,че отговарям избирателно или не чувам,какво казвате!Това означава,че не уважавам другите и не ми пука за тях,а аз не мисля,че съм такава.
Прочетох отново всичко и все пак си мисля,че съм отговорила и казала за всичко,което съм прочела.Искам да ви помоля да видите писаното от мен на:
17.09.06.11:54
19.09.06.17:33
Мисля,че там съм отговорила подробно,поне се надявах да е така.Също така се опитах да кажа защо и как се чувствам,какво мисля за ситуацията.
Опитах се да направя асоциация с много силна физическа болка и да попитам дали в такова състояние можете да мислите,чувате или правите нещо друго?Защо мислите,че болката в душата е по-слаба от физическа болка?
Аз се опитах да кажа и,изводите до които съм стигнала защо съм зациклила и не ми минава.Заради натрупаното вътре в мен,което ме разяжда отвътре и не минава защото не съм го изразила,не съм намерила начин да го върна навън.
Дадох два примера от едни книги,които ме впечатлиха,попитах какво мислите,но всъшност на мен никой не отговори.Попитах съвсем конкретни неща,какво правите когато някой ви нарани много дълбоко,просто да оставите нещата и да си тръгнете добро решение ли е или трябва да покажете на другия какво преживявате и,че не могат да се подиграват с чувствата ви.
Исках за това да ми разкажете,да ме посъветвате,както и как да мога по подходящ начин да кажа на другия най-после това,което се е насъбрало в мен и да приключа с това.