Много благодаря за мненията и за хубавите приказки!
Работата е там,че явно не съм толкова добра,всеопрощаваща и благородна,като повечето от вас!
Изпитвам много,ама много болка,гняв и омраза и го признавам!
Изпитвам гняв и омраза,към този мъж,че се отнесе толкова агресивно и унизително с чувствата ми!Изпитвам много гняв,към живота,който ми даде много болка в живота,но нито веднъж до сега не ме прегърна и не ми даде любов!Живея в общество,където външният вид е всичко и ако си с „късмета” да си с физическо увреждане и не голяма красавица,като мен,никога не получаваш нищо!
Изпитвам гняв и към себе си,че,когато се подиграха с чувствата ми аз не се изправих очи в очи с човека и не казах:”Нямаш право да се държиш с мен така и най-малко на теб ще го позволя”!Надявах се,че тази много агресивна реакция към мен е от объркване,страх и след,като мине малко време той ще разбере и нещата ще си продължат нормално.
Казвате,че го обвинявам,за всички беди в живота си,как така,не разбира се,че не!
Обвинявам го само за начина по,който се отнесе към мен и чувствата ми.Останалото,което ми се случва и,което правя е следствие от невъзможноста ми да се справя,болката и унижението с което трябва да живея!
Казвате,че не мога да му простя,че ме е отхвърлил и съм го намразила за това.
Да намразих го,но заради грозния и унизителен начин по,който ме отхврърли,а не заради това,че не ме обича.Всеки може да обича когото си иска,това е свободно действие и не се подчинява на нищо и никого!Същото важи и за мен обаче,дори и целия свят да ме обвинява,че още го обичам не мога да го променя!
Казвате,че ако обичаш не можеш да мразиш и прощаваш всичко.
Глупости!Мислите ли,че може да ме нарани с думи и действия човек от улицата,към когото не изпитвам нищо?Мислите ли,че ще мога да го намразя толкова,че да се разкъсвам отвътре,не!
Само,ако много обичаш много можеш и да намразиш,ако този човек те нарани,любовта и омразата за мен са двете страни на една монета.
А да простя мога разбира се и искам,повече от всичко на света,но как да стане,като болката ме разяжда отвътре,като не съм я изразила и не намерих начин да излезе от мен и да си иде.
Това исках да ви питам,какво правите,като ви нарани важен за вас човек?Как прощавате?Настоявате ли да е наясно,какво ви е причинил и как се чувствате?
Може би не се изразявам ясно и ще дам два откъса от книги за да видите какво точно имам предвид и какво питам.
— В некоторых ситуациях требуются активные контрмеры. И все же я считаю, что можно проявлять твердость и даже предпринимать активные контрмеры из чувства сострадания или из чувства заботы о других, а не из чувства гнева. Одна из причин, по которой необходимо принимать сильные меры против того, кто вам вредит, заключается в том, что, если оставить этого человека безнаказанным — какое бы действие против вас он ни совершил, — он может привыкнуть действовать подобным образом, что приведет его в конце концов к личной катастрофе. Поэтому сильные контрмеры необходимы, но, учитывая мои последние слова, их можно предпринимать из сострадания и заботы об этом человеке.
Изкуството да бъдеш щастлив”- Доктор Ховард К. Катлер
Опитът на много хора категорично доказва, че ако дадете на партньора Ви Възможност да си мисли, че може да си играе безнаказано с вашите чувства, той никога няма да се влюби Във вас\
Ако някога сте били умишлено подведен от любимия човек и не сте го наказали, тогава вероятно сте го загубили завинаги! Звучи странно, но е истина! Понякога за доброто на вашите отношения е необходимо да изразите гнева си към любимия човек\ Има моменти, когато проявите на великодушие не са най-подходящият начин на поведение. Понякога се налага „да покажете нокти" (Ако е необходимо дори се престорете на разгневен! В някои случаи доброто старо по сдърпване е единственият начин да покажете, че сте независима и заслужаваща уважение личност!)
Може ли децата да пораснат, без от време на време да не ги наказваме? Не, нали? Всъщност да има някой, който да налага ограничения в поведението им, е необходимо условие за щастливо и безгрижно детство. Е, добре, същото важи и за възрастните. Те са пораснали деца. Възрастните също трябва да се поставят на място от време на време!
Не се заяждайте за дребни и незначителни неща. Единственото, за което си заслужава да се гневите, е незачитането на чувствата ви и липсата на уважение. (Във Всеки случай, това е основното обвинение, което можете да отправите. Нямате право да бъдете съдник на другия в останалите му работи!) Изразете недоволството си с думи от рода на: „Достатъчно! Няма да търпя повече обиди! Аз се държа добре с теб, а ти? Е, отказвам да приема такова отношение, от когото и да било - най-малкото от теб!"
Любовна тактика
Томас Макнайт Робърт Филипс
Какво мислите за това,трябва ли винаги да отстояваме себе си и достойнството си?