|
Здравейте,
Мина доста време и аз пак реших да се включа и да си поговоря с вас.
В момента нещата ри мен са много зле,изпаднах в страхотна депресия и не знам,как да живея вече!
Опитах се да приема нещата с мъжа за когото толкова време разказвах,но не можах.Знам,чемного неща ми казахте тогава и аз с много от тях съм съгласна,но не съвсем с всичко.Освен това се случиха и други неща,които много усложниха положението.
Искам предварително да кажа,че много мислих през тези месеци и много неща разбрах,но и още много въпроси си задавам.
Приемам,че не ме обича,че няма да съм с него макар и да боли много.Приемам,че да говорим тепърва за нещата от преди три години е ненужно и едва ли ще доведе до положителна промяна.Но според мен не трябваше и да се стига до там да има неизяснени и неприятни неща между нас въобще,ето това не мога да приема.Това,че трябваше да се отнесе по толкова агресивен и унизителен начин към чувствата ми,защото всеки от нас заслужава уважение и никой няма право да го унижава!Това според мен няма общо със свободата на действие.Можем да реагираме както си искаме,но когато това наранява дълбоко някого тогава нямаме право.
Въпроса е,че повечето пъти другия си замълчава и се свива в болката си без да каже нищо,така направих и аз.Сега обаче,когато за първи път след години успявам истински да се ядосам и на него и на нещата от тогава всичко е различно.Чувствам се много унижена,съсипана и мъртва отвътре!Разбрах,че болката,която съм прибрала в себе си сега ме разяжда отвътре и ме съсипва.Станала съм озлобена,дистанцирана,само плача или крещя в къщи без причина.Питам се дали този човек заслужава заради неговия комфорт и спокойствие аз да унищожавам живота си и този на хората около мен?Тази мъка,гняв и унижение,които не съм изразила навън и към,когото трябва сега убива мен.
Аз мълчах и стоях близо до него,но настрани.Единствено с надеждата,че той е такъв защото е объркан,уплашен и не е наясно с някои неща,но ще размисли и всичко ще е наред.Сега разбрах,че просто му е все едно,че си е давал сметка,че е постъпил много агресивно с мен „повече от колкото е трябвало”,както се е изразил,но няма и намерение да промени нещо или дори и да ми каже нещо макар и малко за да ми остане поне малко достойнство и добро чувство,към това,което се случи.Сега се чувствам предадена,унижена,мразя се,мразя това,че сии позволих да се влюбя и че го споделих с човек,който и елементарно човешко уважение няма към мен!
Никога вече не бих повярвала и не бих допуснала някой да се подиграва с мен и чувствата ми!
Освен всички унижения от преди,скоро научих,че е говорил с една негова колежка за мен и от тогава съм много зле,не ям,не спя,унижението което изпитвам е огромно!
Не е от това,че е говорил снея,може да си споделя с когото иска,а от това,че е избрал жена която не знае как са стояли тогава нещата и така може да си каже каквото иска.Лошото е,че разбрах,какво е казал и това ме измъчва много.
Казал е,че е бил агресивен защото съм отказвала да разбера,че няма чувства,към мен,а това не е вярно аз и никога не съм мислила че може да ме обича.Казал е,че съм гледала от прозореца на офиса кой влиза и излиза при него и съм го следяла!Когато разбрах за това много плаках,как е могъл да мисли толкова гнусни неща за мен,това ли си мисли,че представлявам!?Наистина гледах,но гледах него,възхищавах се на гледката,къде тук е следенето!?Това е любов,харесване,аз само това си позволявах докато работех там,а той отрови и този ми спомен!Защо,защо постъпва така?Сега вече нищо нямам,нищо не ме интересува и просто искам да затворя очи и да ме няма!
Мисля си и за гнева и болката от унизителното му отношение,които ме разяждат отвътре и ме убиват,те са заради мълчанието!Ако тогава бях отвърнала на агресията и унижението,ако бях казала ясно,че не може да се отнася с мен и чувствата м с неуважение,сега нямаше да съм толкова зле,а и той щеше да ме уважава.Сега съм едно нищо и сигурно вече е късно да извадя това,което ме разяжда отвътре и да го насоча,където трябва?
Направих фатални грешки и си плащам прекалено скъпо!Вие какво мислите,трябва ли,когато ни наранят да отвърнем и да поставим човека на място,да покажем,че с нас не може да се държи така или трябва да си замълчим и да оставим нещата както са си?
|
Здравейте отново
