Ти защо се защитаваш? Може и да ти се поскарам; да ти надърпам ушите,ако не ги отпушиш, но си те обичам и няма да те нараня!
Имало едно време... Чувството за собствена значимост не се подхранва от това за собствена незначимост. Вярно е, че плюс и минус се привличат като магнит, но как от нищо се създава нещо? Късаш от собствената си одрипавяла душа, ПЪТниче, за да родиш плод. Боли, да, понякога много повече отколкото може да се понесе. Не зная какво спасява в тези моменти - дали чувството за значимост или това за незначимост. Важен си, защото си уникален. Имаш нещо. което аз нямам - време, например :))). Ако се кооперираме и ми дадеш от твоето време, аз ще те науча как да го цениш. Цунк.